* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Море, закукала синя кукуви=,
закукала синя кукувица,
та не кука, като що се кука,
туку къне нена стара майка:
- Клета да си, мале, ем проклета,
що ме даде, мале, на хайдутин -
са нощ му са порти отворени,
деня му са порти заключени.
Снощи ойде, на полунощ дойде
и докара тая врана кона,
на коната кожени дисадзи,
ю дисадзи кървава кошуля,
до кошуля от юнака ръка,
на ръката пръстен бурмалия,
до пръстена от мома плетенка,
до плетенка от дете капица.
Снощи ойде, на полунощ дойде.
"Ела, ела, тенко Ангелино,
дали че си, моме, да познаеш?"
Излезнала тенка Ангелина:
- Кошуля е, море, майчина ми,
капица е, море, братанчева,
плетенка е море, сестрина ми...
- Айде, айде, тенко Ангелино,
да си видиш твоята роднина,
женят ти се до две милни сестри!
Па месила тъй вита погача,
па месила она, па кренала,
приблизила бащини дворове,
дворове се кърви завирило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013