* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Йорданка по двор ходеше,
жално си, милно плачеше,
златно кандило миеше
и го пред Христа палеше,
с две се ръце кръстеше,
жално, милно си плачеше
и се на Бога молеше:
- Боже ле, вишни Господи,
я чуй ме, Боже, я виж ме,
смили се, Боже, за мене,
за мойта рожба едничка!
Да се провали мама ми,
мама ми, още татко ми,
че ме далеко дадоха,
през девет села в десето,
през девет гори зелени,
през девет води студени,
през девет балкана големи!
Олеле, Боже, бактисах,
бактисах, Боже, бактисах,
че ме е дала мама ми
на една незнайна гидия,
незнайна и непознайна,
дето от молба не взема!
Олеле, Боже, бактисах,
бактисах, Боже, бактисах,
в тъмни тъмници да стоя,
тъмни тъмници да мажа,
кървави ризи да пера!
Олеле, Боже, бактисах,
бактисах, Боже, бактисах,
челяшки глави да крия,
ръждиви саби да трия,
остри ножове да мия!
Олеле, Боже, бактисах,
бактисах, Боже, бактисах,
стори ме, Боже, направи
на каква-годе гадинка,
на сиво пъстро гълъбче!
Олеле, Боже, бактисах,
бактисах, Боже, бактисах,
високо да си подхвръкна,
широко да си погледна,
въз мама да си отида!
Олеле, Боже, бактисах,
бактисах, Боже, бактисах,
въз мойта майка далеко,
през девет села в десето,
през девет гори зелени!
Олеле, Боже, бактисах,
бактисах, Боже, бактисах,
въз мама да си отида,
през девет води студени,
през три балкана големи!
Че си я Господ послуша,
стори я Господ, направи
на сиво пъстро гълъбче,
че си високо подхвръкна,
че си широко погледна,
че въз мама си отиде -
през девет села в десето,
през девет гори зелени,
през девет води студени,
през три балкана големи.
Кацна Йорданка в градинка,
на бял ми, червен трендафил.
Сутрина рано кацваше,
че там си и замръкваше,
че си Йорданка пееше -
дано се мама й усети,
че е дъщеря й Йорданка!
Пък мама й се чудеше,
чудеше и говореше:
- Каква е тази гадинка,
дето ми каца в градинка;
сутрина рано си кацва
на бял ми, червен трендафил,
там си гадинка замръква?!...
Отиде мама в градинка,
погледна горе, надолу,
видя гадинка да пее.
С дясна ръчица посегна,
посегна, че я улови;
като си навън излезе,
Йорданка й се изправи.
Двете се живи хванаха,
че ми се мъртви пуснаха...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013