* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Жална горо, жал ми е на тебе,
ем на тебе, ем на моя майка,
защо ме е млада оженила,
оженила, на далеко дала, (2)
далек, далек, дур у немска земя,
къде далек, къде на зло место, (2)
на зол свекър, на по-зла свекърва, (2)
два девера като до два змея,
до две зълви, като до две змии,
две етърви, като до две кучки,
а Илия, върли кеседжия -
весден седи, весден сабли остри, (2)
са нощ ходи, са нощ хайдукуйе.
Снощи ойде, отсутре се върна
и докара конче на три годин,
на кончето струнени дисадзи,
у дисадзи кървава кошуля,
у кошуля ръка от юнака,
на ръката пръстен бурмалия,
на пръстена име надписано,
надписано име - Маноиле,
прилича си на моето братче...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013