|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)
Грозданка по двор ходеше, Богдане,
и дребни сълзи ронеше, Богдане,
и на Богдана думаше:
- Не ти л' омръзна, Богдане, Богданчо,
този твой пусти хайдутлук?
Ела се вече остави, Богданчо,
Богданчо, Бог да те убий!
Мен ми се вече додея, Богдане,
кървави ризи да пера, Богданчо,
Богданчо, Бог да те убий,
кървави ризи да пера, Богданчо,
търговски глави да крия, Богданчо,
Богданчо, Бог да те убий!
И снощи вечер донесе, Богдане,
кървава ръка юнашка, Богдане,
Богдане, Бог да те убий,
на пръста беше злат пръстен, Богдане,
Богдане, Бог да те убий,
на пръстен беше писано, Богдане,
името, братовото ми, Богдане,
Богдане, Бог да те убий!
Ела се, холам, остави, Богдане,
от този пусти хайдутлук, Богдане,
Богдане, Бог да те убий!
неуточнено, вер. от Русе или Русенско; зап. М. Москов (сп. Труд,
год. ІV, 1892, № 6, с. 611 - "Богдан и Грозданка").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|