* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двор ходеше,
мъжка си рожба бавеше,
златно кандило миеше
и го пред Бога палеше,
жално си милно плачеше
и се на Бога молеше:
- Божне ле, вишни Господи,
я чуй ме, Боже, я виж ме,
смили се, Боже, за мене,
за мойта рожба любезна!
Проклета да е мама ми,
мама ми, още баща ми,
че са ме дали, продали,
толкова много далеко;
през девет села в десето,
през девет гори зелени,
през девет води големи,
гдето си петел не пее,
гдето си агне не блее,
на едно лудо смахнато,
дето от молба не отбира.
Бактисах, Боже, бактисах,
ума си вече залисах!
Ката вечер ми дониса
кървави ризи да пера,
остри ножове да мия,
ръждави сабли да трия,
търговски глави да крия.
Стори ме, Боже, престори
на каква да йе гадинка,
високо да си подхвръкна,
подхвръкна, да си прехвръкна
деветех гори зелени,
деветех води студени,
деветех села големи,
у дома да си отида,
в нашта градинка да кацна
на бял, на червен трендафил!
Чул й йе Господ молбата,
че я по-скоро престорил
на сиво-бяло гълъбче.
Хвръкна Грозданка, подхвръкна,
че из високо прехвръкна
девете гори зелени,
девете води големи
и у мамини си отиди.
Кацна Грозданка в градинка
на бял, на червен трендафил.
Сутрина рано кацваше,
тамо си и замръкваше,
различни песни пееше,
дано мама й се усети,
че йе дъщеря й Грозданка.
Мама й се много чудеше,
сама в себе си думаше:
- Каква йе тази гадинка,
дето си рани сутрина
в моята ранна градинка,
кат току кацни, запява?
Отиде майка й в градинка,
погледна долу, нагоре,
видя гадина где пее.
С десна ръчица посегна,
посегна, та я улови;
докато навън излезе,
гадинката се преправи,
на Грозданка се представи,
пред мама си се изправи.
Двете живи се хванаха,
я умрели се пуснаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013