* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Булка върви из гора зелена,
като върви жално-милно плаче
и гора си тихом-лихом пита:
- Що си, горо, жална, повехнала,
защо са ти корени избити,
защо са ти листи пожълтели?
Дали те е слана осланила,
или те е мана оманила?
А гора й тихо отговаря:
- Нито ме е слана осланила,
нито ме е мана оманила...
Бог да бие тия клети турци,
че през мене роби прекараха,
снощи-вечер три синджири роби -
първи синджир - все млади юнаци,
втори синджир - все млади девойки,
трети синджир - все млади невести.
Със нозе си корени избиха,
със глави си клони изкършиха,
със дъхът си листи изсушиха.
- Плачи, горо, двама да плачеме!
И мене е майка оженила,
оженила, на зло напратила,
на зъл свекър, на по-зла свекърва
и на либе - люти харамия,
та ми се е, горо, досадило,
досадило, горо додеяло,
да си пера кървави кошули
и да трия кървави ножове.
Весден, горо, ходи по раздруме,
та убива все млади юнаци.
Нощем иде, чуден дар ми носи,
дар ми носи - глави от юнаци.
Снощи дойде и ми дар донесе,
дар донесе - ръка от юнака,
на ръката - пръстен бурмалия,
на пръстенът - име написано,
на моего брата Михаила!
Плачи, горо, двама да плачеме -
ти за листи, аз за мила младост;
твойте листи пак ще да покарат,
мойта младост няма да се върне!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013