* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двор ходеше,
по двора, по калдъръма,
руса си коса чешеше,
дребни си сълзи ронеше,
люто си майка кълнеше:
- Мале ле, да се провалиш,
дето ме даде, мале мо,
на този Богдан хайдутин.
Бактисало ми, мале мо,
ръждиви саби да крия,
юнашки глави да крия
и кървави ризи да пера.
И снощи вечер ми донесе
една риза кървава,
в ризата загърната
една ми дясна ръчица,
на ръчицата, на пръста,
едно ми златно пръстенче.
На пръстенчето пишеше
на моето братче името,
на мойто братче - Стоянчо.
Богдане, Бог да те убие,
дето ми братчето зяноса!
Богдан Гроздани думаше:
- Грозданке, съпруго, да ми простиш,
тъмна ми мъгла припадна,
на мойте очи юнашки,
на можах да го позная.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013