* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Булка върви, булка върви през гора зелена,
в ръка носи, в ръка носи дете пеленаче.
Като върви, като върви жално милно плаче
и на гора, и на гора жално милно дума:
- Черней, горо, горо сестро, двама да чернеем,
ти за зелен листец, горо, аз за мойта младост.
Кълни, горо, кълни, сестро, двама да кълнеме.
Ти ще кълнеш, горо сестро, младите овчари,
аз ще кълна, горо сестро, мойта стара майка.
Теб те, горо, горо сестро, слана осланила,
мен ме майка, горо сестро, млада оженила,
млада оженила, горо сестро, млада зачернила.
Не ме й дала, горо сестро, аз дет съм щяла,
а ми ме й дала, горо сестро, сама дето рекла.
То ме й дала, горо сестро, на върлин хайдутин.
Денем му се, горо сестро, порти не отварят,
вечер му се, горо сестро, порти не затварят.
Денем носи, горо сестро, все сладки рахати,
нощем носи горо, горо сестро, все човешки глави.
Снощи вечер той донеси братова ми ръка,
аз я познах, горо сестро, по златно пръстенче,
ала не посмях, горо сестро, нищо да му кажа,
да не би, горо сестро, и мене да заколи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013