* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Седнала е Мана в равната градинка
под червен трендафил, под жълтата дюля.
Да ми везе Мана тъничък ми еглък,
хем еглъка везе, хем майка си кълне:
- Мамо, мила мамо, ма деня имала,
ма деня имала, па здраве немала,
че ме даде, мамо, на туй лудо-младо,
на туй лудо-младо, на баш харамия,
на баш харамия, на зъл кеседжия.
Неговите порти деня затворени,
деня затворени, нощя отворени.
Ма адна вечер коня си му дойде,
коня си му дойде, него го немаше.
На коня имаше две нови дисаги,
в дисаги има човешка ми глава,
ма главата мяза на моя си брат.
Манината майка на Мана думаше:
- Мълчи, Мано, мълчи,
мълчи, недей плака,
много бяха, не видя ги,
темно беше, не позна ги!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013