|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)
Мара в градини стоеше,
кървави ризи переше, (2)
майка си люто кълнеше:
- Да паднеш, мале, пропаднеш,
дето ме мале ожени, (2)
за Вельо, за хайдутина!
Омръзнало ми е, мале ма,
кървави ризи да пера, (2)
човешки глави да крия.
Вчера ми, мале, донесе
една ми ръка човешка.
А на ръката златен пръстен,
а на пръстена името, (2)
на моето братче Иванчо.
Пък тогаз, мале, заплаках,
пък тогаз ми, мале, той думаше:
"Мълчи ма, Маре, не плачи,
таз сутрин мъгла имаше, (2)
не можах да го позная!"
Белица, Дряновско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|