* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Черней, горо, черней, двама да чернеем,
ти чернееш, горо, за зелено листе,
аз чернея, горо, за моята младост.
Твойто листе, горо, пак ще да покара,
мойта младост, горо, няма да се върне.
Теб те й, горо, теб те й, слана осланила,
мен ме й, горо, мен ме й, мама изгорила.
Че ме даде, горо, за едно лудо-младо,
сутрин кат излезе - вечер се завръща,
човешки глави носи и човешки ръце,
и ме кара да ги готвя, с тях да вечерям.
Снощи ми, горо, донесе братова главица,
братова главица, с братова ръчица.
Познах я, горо, познах я по златния пръстен.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013