* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Булка ходи, булка ходи из гора зелена,
като ходи - жално милно плаче,
на гора тихом проговаря:
- Плачи, горо, плачи, сестро, двама да плачеме,
ти за твойто листе, горо, я за мойта младост!
Твойто листе, горо сестро, от Бога паднало,
твойто листе слана осланила.
Мойта младост от върли душмани.
Бог да убие майта стара майка,
че ме е мене млада оженила!
Млада оженила, млада зачернила,
за чорбаджия, за Ян кеседжия.
Цял ден ходи по хладни механи,
а нощем ми носи човешки глави,
човешки глави и човешки ръце.
Снощи вечер ми донесе братовата глава,
братовата глава и дясната ръка,
а аз я познах по златния пръстен.
До ще пролет, до ще пролет,
твойто листе пак ще да покара,
а мойта младост няма да се върне!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013