* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Жалтна горо, жал ми е за тебе,
и на тебе, горо, и на майка,
дека ме е рано оженила,
оженила, на зло намерила -
на зла свекра, на по-зла свекърва,
на зли зълви, на по-зли девери,
а любене - върла кеседжия.
Деня му са порти затворени,
ношкя му са порти отворени;
вечер иде, на полунощ дойде,
като дойде - армаган ми носи.
Донесе ми кървава кошуля,
у кошуля от юнака ръка,
на ръката пръстен бурмалия,
на пръстено - писмо написано.
Я пороних ситни дробни съзи:
"Ой ле, и ти, мое първо любо,
тай кошуле язе я съм шила,
той мушабак я го съм ръбила,
тоя пръстен я го съм носила,
тая ръка от моята брата!..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013