* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Черней, черней, горо,
с тебе да чернеем,
ти за твойте листа,
аз за мойта младост.
Тебе слана, горо,
рано попарила,
рано попарила,
листа изгорила;
мене майка, горо,
малка оглавила,
малка зачернила.
Бор да ме е дала,
когото съм щяла,
щяла и рачила,
тя ме е дала
на това лудо-младо.
Денем лежи, горо,
под дебели сенки,
нощем ходи, горо,
на царя дълги дрипи,
по кон докарва,
по риза донисва.
Снощи вечер, горо,
два коня докара,
две ризи донесе,
две ризи кървави.
В едната риза,
ръчица десница,
мало му пръстче,
пръстен бурманлия,
че как маса, горо,
мойто малко братче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013