* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Булка вървеше низ гора зелена,
майка си люто кълнеше:
- Мале ле, да опустееш,
дето си ме, мале, женила,
за Жеко, за хайдутина,
на хайдутите войвода!
Веке ми, мале, омръзна,
кървави дрехи да пера,
човешки глави да крия.
Снощи ми, мале, донесе
една ми риза кървава
и една ръка човешка.
Ръката щях да заровя,
но като видях, мале ле,
на ръката пръстенче
и на пръстенче пишеше
името, мале, Иван,
моето братче по-малко.
Рипнах, мале ле, заплаках,
пък Жеко ми думаше:
"Не плачи, Магдо, не плачи,
мъгла имаше, мари, Магдо,
не можах да го позная!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013