* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Черней, горо, черней, сестро,
черней, да чернеем,
ти за листе, горо сестро,
я за мойта младост.
Тебе те е, горо сестро,
слана осланила,
мене ме е, горо сестро,
майка оглавила.
Не ме даде, горо сестро,
там дето я исках,
а ме даде, горо сестро,
там дето не щях,
на това лудо, горо сестро.
Денем ходи, горо сестро,
по гора зелена,
вечер ходи, горо сестро,
по друм, по пътищата.
Всички врати, горо сестро,
денем отворени,
нашта врата, горо сестро,
денем затворена.
Всички врати, горо сестро,
нощем затворени,
нашта врата, горо сестро,
нощем отворена.
Все га дойде, горо сестро,
армаган ми носи,
армаганът, горо сестро,
все кървави ризи.
Снощи дойде, горо сестро,
армаган донесе,
армаганът, горо сестро,
от човека ръка.
И ме пита, горо сестро:
"Ми познаваш ли я,
чий я тъва ръка?"
Тъва ръка, горо сестро,
мяза - мойто милно братче,
не ли я познавам, горо сестро,
по златния пръстен.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013