* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка ходи по двори,
по двори, по калдъръми,
златно кандило миеше,
и се на Бога молеше:
- Стори ме, Боже, престори
на каква ще гадинка,
на птичка, на лястовичка,
високо да си прехвръкна,
при мамини да си отида,
при мама, Боже, при татко,
че мене ми се додея,
дет са ме далеч оженили,
че мене ми се додея,
кървави ризи да пера,
остри ножове да трия.
И аз си либе прокълнах:
"Богдане, Бог да те убие,
защо си убил брата ми,
брата ми, брата Иванчо?"
И той тогази ми каза:
"Прости ми, прости, Грозданке,
тъмно бе, че не видях,
мъгла бе, че не мой го позна..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013