* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Тодорка на Георги думаше:
- Бактисах, Георге, кандисах
всяка вечер порти да ти отварям.
Нощем, по среди-нощи, да ставам,
кървави ризи да пера,
кървави саби да трия,
човешки глави да крия!
Снощи ми, Георги, донесе
на мойто братче ръката,
на ръка пръстен мен познат.
Остави се, Георги, откажи
от този пусти хайдутлук.
Като я Георги чува,
той се твърде усъмни,
че ще го Тодорка издаде
и на Тодорка продума:
- Тодорке, първо венчило,
ще те, Тодорке, послушам,
утре е Света Неделя,
аз ще на черква да ида,
пред Бога клетва да сторя,
от хайдутлук да се откажа.
А пък ти тук да останеш,
да сготвиш гостби хубави,
нареди добра трапеза.
Като от черка изляза
ще си роднини поканя,
роднини и приятели,
ще ядем ние, ще пием,
и пред тях клетва ще сторя,
че се от хайдутство отказвам!
Тодорка се много зарадва,
че стана и се разшета,
и всичко тя си нареди.
Георги в черква отиде,
отиде и се черкува,
но като от черква излезе,
не си е Георги поканил
роднини, още комшии,
най си е Георги поканил,
пак неговите другари,
другари, все хайдути!
Като са яли и пили,
Георги на Тодорка продума:
- Тодорке, добра стопанке,
виното ни се е свършило,
я иди, вино извади!
Тодорка в мазето отиде,
Георги на другари продума:
- Другари верни, сговорни,
нас ще Тодорка издаде.
Кой ще се от вас наеме
Тодорка да си погуби,
тайната си да запазим?
Никой не се обадил,
най се е наел млад Стоян,
Тодоркиния мил кумец,
от нея Стоян кръщаван,
че стана, в мазе отиде,
тъкмо Тодорка излиза -
на прага той я посреща
и й главата отряза.
Главата, като се търкаля,
езикът жално говери:
- Стояне, кумче Стояне!
Няма ли други да дойде,
ами се ти намери?
Не е ли от Бога грехота?!
Аз съм от земя теб вдигнала;
свещ над глава съм държала...
Да даде Господ, помогне,
от мазата да не излезеш,
на ръце да те извадят,
на постелка да легнеш,
девет години да лежиш,
на всички ти да омръзнеш,
да не с душа разделиш,
докато грехове не изплатиш!
Както го клела Тодорка,
така е с него станало...
За да се това закрие
другарите му го взели,
скришом го в тях занесли
и на постелка сложили.
Лежал е девет години,
девет постели изгнили
и още девет възглавници,
не умира, нито оздравява.
Че му е майка думала:
- Стояне, сине Стояне,
какво си толкоз прегрешил,
девет години как лежиш,
ни оздравяваш, нито умираш?
Хайде да се изприкажеш,
греховете си да кажеш...
Стоян на майка разправя,
пред попа изповед той даде,
че е кръстница си той заклал.
Тогава се с душа разделили,
песента за пример остана,
че кръстникова клетва улавя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013