* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Тодорка ходи по двори,
по двори, по калдъръми,
люто майка си кълнеше:
- Бог да те убие, мър, мале,
дет си ме дала, мър, мале,
на Никола, баш хайдутина!.
Всеки си вечер дохожда,
по нещо си, мале, дониса.
Снощи си, мале, пак дойде,
ръка и глава донесе.
Ръката беше братова,
главата беше вуйчова.
На мене ми се й додяло,
додяло и домъчняло,
ръждиви саби да чистя,
кървави ризи да пера.
Дур си думата издума,
баща й на вратник повика:
- Тодорке, дъще хубава,
тука ли е Никола,
Никола, баш хайдутина?
С очум намигва - тука е,
с устом дума - няма го.
Баща й в къщи влезе,
че му главата отряза.
Главата се търкаляше,
езика сладко говореше:
- Тодорке, булка хубава,
защо ме мене издаде
да ми главата отрежат!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013