* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка ходи по двори,
руси си коси плетеше,
люто си майка кълнеше:
- Бог да те убие, мале,
дето ме даде на тоз Богдан,
Богдан, баш хайдутин!
Бактисах, мале, сандисах
кървави ризи да пера,
ръждиви саби да търкам.
Всяка си вечер дохожда,
глава и ръка донася.
Тази си вечер дойде,
ръка и глава донесе -
ръката беше братова,
главата, мале, чичова.
Аз си ръката познах,
и на ръката пръстена.
Богдан Грозданка думаше:
- Мълчи, Грозданке, не плачи,
времето беше мъгляво,
не можах да ги позная!
Докато си дума издума,
стражари в двори влезнаха
и за Богдана питаха:
- Гроздано, булке хубава,
тук ли е, Грозданке, Богдан?
Грозданка, булка хубава,
с устом дума: "Няма го!",
с очом дума: "Тука е!"
Че са Богдана хванали,
хванали и откарали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013