* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Булка върви, булка върви
през гора зелена,
в ръце носи, в ръце носи
дете некръстено,
като върви, като върви,
жално милно плаче
и на гора, и на гора
тихо отговаря:
- Черней, горо, черней, сестро,
двете да чернеем,
ти за твоите листи, горо,
аз за мойта младост,
твоите листи, горо сестро,
пак ще да подкарат,
мойта младост, горо сестро,
не ще се повърне.
Бог да убий, горо сестро,
мойта стара майка,
дето не ме й дала, горо,
аз дето съм щяла,
най ме дала, горо сестро,
на въръл хайдутин.
Дене лежи, горо сестро,
под сенки дебели,
нощя ходи, горо сестро,
хайдутлук да прави.
Всяка нощ донася, горо,
по една мъжка глава,
снощи нощ донесе, горо,
една мъжка риза,
във ризата, горо сестро,
една мъжка ръка,
на ръката, горо сестро,
на малкото пръстче,
на малкото пръстче, горо,
сребърно пръстенче,
на пръстенче, горо сестро,
името писано
на моето братче, горо,
на малък Иванчо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013