* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Плачи, горо, плачи, сестро,
двама да плачем,
ти, за твойте листя, горо,
аз за мойта младост.
Твойте листя, горо, от Бога отпадат,
мойта младост, горо сестро,
от върли душмани.
Твоите листя, горо сестро,
пак ще да покарат,
мойта младост, горо сестро,
няма да се върне.
Бог да убие, горо сестро,
мойта стара майка,
че ме даде, горо сестро,
за туй лудо-младо.
Денем носи, горо сестро,
все сладки рахати,
нощем носи, горо сестро,
все човешки глави.
Снощи вечер той донесе
братова ми ръка,
аз я познах, горо сестро,
по златния пръстен.
Аз не смеех, горо сестро,
нищо да му кажа,
за да не би, горо сестро,
и мен да убие.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013