* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двори ходи,
по двори, по калдъръми,
руса си коса дърпа,
бели си ръце чупи,
и се на Бога молеше:
- Боже ле, мили господине,
я ме, Боже, престори,
някаква гада-гадинка,
някакво щиче, лястовиче,
и аз да си хвръкна, подхвръкна,
че у мамини да кацна,
на рамото й да кацна,
по уста да я целуна,
две думи да й придумам:
"Додяло ми й, мамо бе,
в полунощ, мамо, да ставам,
чемшир порти да отварям,
кончето да му поема,
поема, да го разходя.
Мишин дисаги да снемам,
челяшки глави да крия,
кървави ризи да пера.
Снощи съм, мамо, искрила
Стояновата дясна ръчица,
на Стоян мил ми братец.
На ръката, мамо, сребърен пръстен,
на пръстена, мамо, писмо писано.
Ази го, мамо, прочетох
и го по пръстена, мамо, познах..."
Грозданкината майчица,
тя на Богдана думаше:
- Богдане, Бог да те убий,
дето ми чедото изгори,
изгори да го измами!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013