* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двори ходи,
по двори, по калдъръми,
руса си коса къдреше
и се на Бога молеше:
- Божне ле, мили Господи,
я ми, Божне ле, помогни,
я ме, Божне ле, престори,
на каква-годе гадинка,
на каква-годе щичица,
щичица - щичка-лющвичка,
аз да си хвръкна, прехвръкна,
че у мамини да кацна,
на рамото й да кацна,
в устата да я целуна,
две думи да й придумам:
"Додяло ми се й, мамо бе,
сутрина, мамо, да стана
и в полунощи да стана,
кончето да му поема,
поема и да го разходя,
мишин дисаги да снемам,
кървави ризи да пера,
тънки му саби да изтривам.
Снощи съм, мамо, искрила
Стояновата дясна ръчица -
Стоян - милия ми братец.
И на ръка му, мамо бе,
има пръстен сребърен,
и аз го по пръстена познах -
писмо печатно има.
Стоян - моя мил братец,
снощи съм го, мамо, искрила..."
Грозданкината майчица,
тя си Грозданка зачула
и на Богдана думаше:
- Богдане, Бог да те убий,
дето ми чедото изгори,
изгори, та го измами!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013