* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Жора майка си думаше:
- Мале ле, анатема ти,
от мене и от Господа,
дето ме малка оглави,
оглави, та ме зачерни,
ожени, та ме закопа;
той баре момче да беше,
пък той, бе, мамо, хайдутин.
Мене ми веке додяло,
додяло и досилняло,
кървави ризи да пера,
саби фрегии да мия,
юнашки глави да крия!
Майка Жори думаше:
- Холам, Жоре ле, Жоре,
сама те майка оглави,
и сама ще те раздели.
Утре е света Неделя,
Неделя като Великден.
Ти стани рано сутринта,
наготви манджи хубави,
вътре отрова да сложиш
и да си Стоян отровиш.
Стоян отвънка стоеше,
и всичко Стоян слушаше.
Блъсна вратата, отвори
и на Жорето думаше:
- Хайде, Жоро ле, да вървим!
Станали, че са тръгнали,
вървели, как са вървели,
минали поле широко,
навлезли в гора зелена.
Стоян си дърво избира,
високо и клоновато,
завърза въже на дърво
и си Жорето обеси.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013