|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Чер Арапин на бял кон и назлън Донка
Ей, нал' ти рекох, джанъм, мале мо, ей, нал' ти рекох,
да не пускаш наша назлъм Бонка,
гор' на горната чешма.
Чер арапин чер кон язди,
че се кани да я отвлече.
Ей, га отидох гор' на горната чешма,
ей, я си найдох Бонкината мална стомна -
тя й налеена, тя й оставена.
Ей, га отидох по-нагоре,
ей, Бонкините жълти чехли -
събуени, оставени.
Ей, га отидох по-нагоре,
чер арапин чер кон язди
и зад него наша назлъм Бонка.
Ей, Бонкините руси коси
изрязани, разхвърляни.
Ей, отговаря наша назлъм Бонка:
- Ей, пусни ме, пусни, чер арапин,
я да ида, прошка да си взема
от старият тейно, от старата майка!
Ей, отговаря чер арапин:
- Бонке, Бонке, назлъм Бонке,
ей, ще те пусна кога върба грозде пусне,
а караджа жълти дуни;
тогав' да идеш прошка да си вземеш
от старият тейно, от милата майка!...
Яйла, дн. Ягнило, Новопазарско; преселн. от Гьобел в Мала Азия
(СбНУ 47/1956, № 95 - "Черен арапин отвлича назлъм Бонка"; =БНТ 3, с.
290 - "Черен арап и назлъм Бонка"); караджа - вер. печатна грешка от
неранджа, нерамза - нар.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|