* * *

Чер Арапин на бял кон и назлън Донка

Богдан юнак кон ковеше,
Богдане ле, Коладе ле,
в петък вечер го ковеше,
в събота го разводяше,
в неделя яде и пие.
Рано рани Богдан юнак,
рано рани, рано в понеделник.
Че си привлезе в тъмно яхъри,
изведе си хранен коня,
оседла го, обзидла го,
обзидла го, възседна го.
Че си хвана тънък пътя,
тънък пътя, кална ми друма.
Че си слезе татък долу,
татък долу сред полето;
сред полето мътна река,
зад реката бяла чешма,
на чешмата до три моми.
Отговаря Богдан юнак:
- Ой ви вази, до три моми,
минава ли се тази река,
тази река оттуканцък?
Отговаря най-малка мома:
- Не се минава тази река,
тази река оттуканцък.
Най се минава татък долу,
татък долу по-надолу.
Разсърди се Богдан ми юнак,
че си срита хранен коня,
че премина тази река,
тази река оттуканцък.
Че си улови най-малка мома,
най-малка мома за десна ръка.
Отговаря най-малка мома:
- Ой те тебе, Богдан юнак,
я чакай, чакай, чакай и почакай,
чакай, почакай прошка да взема,
прошка да взема от стара майка,
от стара майка, от стар баща!
Отговаря Богдан юнак:
- Прошка ще вземеш от стара майка,
от стара майка, от стар баща,
кога върба грозде пусне,
кога гарван бял да стане,
кога Дунава пресъхне.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013