|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Чер Арапин и болна мома жътварка
- Повей, повей, ветре горнянино,
ветре горнянино, ветре долнянино,
та ми глас закарай
чак при мойто либе,
да ме чуе либе
на коя съм нива, (2)
на кой чорбаджия.
Дали поста режа,
дали среда бия (2)
или края бера.
Нито поста режа,
нито среда бия,
нито край бера.
Най си болна лежа
на слога под глога.
До глава ми седи
черен арапин,
той си Бога моли:
- Боже, оздрави я!
Аз си Бога моля:
- Боже, прибери ме,
че аз арапин мразя
в пътя да го срещна,
не ли да го водя,
жена да му бъда,
деца да му гледам.
Боже, прибери ме!
Повей, ветре горнянино,
горнянино, долнянино,
та ми глас закарай
чак при мойто либе,
дано да ме чуе!
Тръстеник, Плевенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|