* * *

Чер Арапин и болна мома жътварка

Съньо, изневерьо, що ме изневери,
що ме изневери, че ме рано приспа,
че ме рано приспа, рано преди пладне,
рано преди пладне, пладне като няма?
Че не видях, съньо, какво добро мина,
какво добро мина през гора зелена,
през гора зелена, край вода студена.
Че са поминали двама агалари,
двама агалари, трима цигулари,
в нова пътя вървят, със цигулки свирят,
със цигулки свирят, нова песна пеят:
- Разболя се Нана долу в Романия,
долу в Романия, горе на Еския,
горе на Еския, на лятното слънце,
на лятното слънце, на дългия чакъм.
Иван над глава й, Иван, Нанин братко,
Нана сянка прави с нейна бяла дръпнъ.
Арап Бога моли: - Сдигни, Боже, Нана,
сдигни, Боже, Нана, аз Нана ще взема!
Нана Бога моли: - Не ме сдигай, Боже,
не ме сдигай, Боже, аз арапин не ща,
аз арапин не ща в пътя да го срещна,
в пътя да го срещна, дилким да го взема!
Иван Нана дума: - Нано, сестро Нано,
Нано, сестро Нано, айде да с' идем!
Нана Ивана дума: - Иване ле, братко,
Иване ле, братко, не можа си с' ида!
Иван Нана дума: - Аз като си с' ида,
аз като си с' ида, мама ще ме пита,
мама ще ме пита: "Иване ле, синко,
Иване ле, синко, къде остана Нана,
къде остана Нана?" - какво да й кажа?
Нана Ивана дума: - На мама да кажеш,
на мама да кажеш "Нана пристанала!"
"Нана кат' пристана, там като остана -
де на мама чехли, де на братя чизми?"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013