* * *

Чер Арапин и болна мома жътварка

- Повей, повей, ветре,
ветре горнянино,
ветре долнянино,
та ми глас разнеси,
чак до нашто село,
да ме чуе мама,
мама, още татко,
на коя съм нива,
на кой чорбаджия,
дали поста режа,
или среда бия,
или край обирам.
Нито поста режа,
нито среда бия,
нито край обирам,
най си болен лежа
пад бодил на сянка,
а край мене седи,
черна арапкиня
и се Богу моли:
- Боже, оздрави го,
с него събери ме!
Аз се Богу моля:
- Боже, умори ме,
с нея не събирай!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013