|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Чер Арапин и болна мома жътварка
- Не вей, ветре, не вей,
не вей, не люлей ме,
не ми гласът носи
надолу, нагоре (2)
по туй равно поле.
Ще ме чуе мама,
мама, още татю,
татю, още батю,
батю, още кака,
на коя съм нива,
нива и ливада,
дали поста режа,
или среда бия, (2)
или край обирам.
Нито поста режа,
нито среда бия,
нито край обирам,
най си болна лежа
на слога под глога.
Арапин ме варди
и се Богу моли:
"Издигни я, Боже,
ази да я взема!"
Аз се Богу моля:
"Приеми ме, Боже,
него да не взема,
че най съм мразила,
арапин да срещна,
"Добър ден!" да рече,
ази да отвърна!"
Шипково, Троянско; жътварска - на пладне (Стоин-ССБ, № 1578).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|