* * *

Чер Арапин и болна мома жътварка

Повей, ветрьо, повей,
ветро горнянино,
та ми гласец развей
по гори, балкани,
та да чуе мама
де си болна лежа
на Стара планина.
Арапин ме варди
и сянка ми пази,
сянка орехова
и ми вода дава,
вода гераньова.
Той се Богу моли:
"Божице ле, Боже,
Боже, оздрави я,
че аз да я взема
за бяла кадънка!"
А аз си се моля:
"Божице ле, Боже,
Боже, умори ме,
не мога го води,
тоз черен арапин!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013