Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Чер Арапин и болна мома жътварка
- Повей, ветре,
ветре горнянино,
ветре долянино,
та ми гласа развей,
гласа дор до нази.
Дано мама чуе,
чуе и разбере,
че аз болна лежа
на връх планината.
Морава ми е постилката,
бял камък - възглаве,
син облак - завивка.
Арапин ме варди
и се Богу моли:
"Боже, оздрави я,
язе да я взема
за бяла кадъна!"
Аз се Богу моля:
"Боже, умори ме,
не можа го води,
не можа го гледа
тоз чер арапин!"
Микре, Ловешко; жътварска - преди пладне (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|