* * *

Чер Арапин и болна мома жътварка

Разболя се дюльбер Неда,
Недо, Недо, дюльбер Недо,
на тяхна нива голяма,
под снопова сянка лежала.
Дека я, холан, видяли
манафи, черни арапи.
Право при Неда отишли
и си на Неда думаха:
- Мър, викни, Недо, та запей
на вашта нива голяма,
за прошка да си попееш,
че жа та, Недо, отвземем
на нашто село голямо,
бяла кадъна да станеш.
И тя е Неда викнала,
каква хи била песента:
"Духни ми, духни, бял вятър,
да разнесеш моите гласи,
да ме чуе мойта майка,
мойта майка, моя татко -
да дойдат, да ме отърват
от тези черни манафи!"
Де стоял Господ, та слушал -
духнали бели ветрове,
та га зачула нейна майка.
Докат да чуят, да идат,
манафи Неда отвзели,
отвзели и потурчили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013