* * *

Чер Арапин и болна мома жътварка

- Повей, повей, ветре горнянино,
и ти, ветре долнянино,
та ми гласа развей
нагоре и надолу,
да ме чуе мама,
мама от нивата,
тате от ливадите,
буля от лозята
на коя съм нива,
на дълга пристава,
на широка поста.
Аз среда бия
под орехова сянка,
аз болна лежа,
чер ме арапин пази
и се Богу моли:
- Поживи, Боже, Радка,
Радка да си взема.
Радка арапин мрази,
пътя да го срещне,
а не жена да му стане.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013