* * *

Чер Арапин и болна мома жътварка

Да ме знаеш, мамо, джанъм,
дека болен лежа -
доле, по-надоле, мамо,
у пустото поле, (2) мамо,
дето хора нема,
едно дърво има, мамо,
и то сухо дърво.
И на него стой, мамо,
тоя чер арапин, (2) мамо,
той ме мене пази.
Сълзи рони, мамо, джанъм,
та ме с вода пои,
пръсти троши, мамо, джанъм,
та ме с месо храни.
Ризата си дере, мамо,
рани ми превързва,
коги дъжд удари, мамо,
над мен се надкрили.
Коги слънце пече, мамо,
слънце ми огъва,
коги ветър вее, мамо,
над мене се крили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013