* * *

Чер Арапин и болна мома жътварка

Повей, ветре, повей,
ветре горнянино,
ветре долнянино,
че ми гласа развей
към моя вилает
и до мойто село,
да ме чуе мама.
Че Янка болна лежи,
под снопова сянка,
над глава й седи
турче анадолче
и се Богу моли:
- Божне, издигни я,
Боже, изправи я,
че мене ми й драго
българка да водя.
Янка болна лежи
и се Бога моли:
- Боже, прибери ме,
Боже, отърви ме,
че аз турчин мразя
в пътя да го срещна, (2)
пътя омразявам,
три дни забикалям.
Докат Янка издума
и се от душа отдели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013