* * *

Чер Арапин и болна мома жътварка

- Повей, повей, ветро,
та развей, ветро,
мойте ясни гласи.
Да чуе, ветро,
мойто първо любе,
да чуе и да дойде.
Че аз болна лежа
под снопова сянка,
лежа, та умирам.
Да дойде при мене
и душа да ми даде.
Арапин ме гледа,
гледа и ми дума:
- Стани, стани, Янке,
стига си болна лежала,
стани да погледнеш
долу и нагоре
към Стара планина,
как си слънце пече,
и ветри духат,
и житото трепти,
че твойто любе иде,
иде да те види,
и помощ да ти даде.
Дано на крака станеш,
на крака да се движиш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013