|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Чер Арапин и болна мома жътварка
Полегна бегова белиа,
полегнала бегу воз дуваре,
клас се вие бегу воз пенджере.
Стегна бего тая врана коня,
та отиде горе на планина,
та си събра пет села гария.
Доведе ги долу у полето,
заведе ги на голема нива.
Разболе се мома у гария,
па си нема кой мома да чува.
Ухвана се църна арапкина -
весден стои, весден сенкя прави,
сва нощ седи, сва нощ Бога моли:
- Дай ми, Боже, на момата здраве
да я вода у арапска земня,
да направа арапинско рухо,
да я дадем на брата за сина!
А мома е Бога помолила:
- Дай ми, Боже, още толко болест
да не ида у арапска земня,
да не носа арапинско рухо,
да не взема на арапин сина!
Церово, Свогенско; жътварска (СбНУ 44/1949, № 730 - "Разболя
се мома у гария"; =БНТ 8, с. 127 - "Полегнала бегова белия").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|