* * *

Чер Арапин и болна мома жътварка

Полегнала бегова белия,
полегнала бегу во дувари,
нема кой белия да жъне.
Събрал бего три села гария,
три гария и три не гария.
У гария мома болна легна.
Нема кой мома да си гледа,
гледаше я църна арапина,
весден седи до момина глава,
весден седи, весден Бога моли:
- Дай ми, Боже, на девойкя здраве,
дано ми се девойкя оправи,
да я водим у арапска земя,
да ми гледа девет арапчета,
арапчета, девет сирачета!
Я девойкя се на Бога моли:
- Дай ми, Боже, чума и неволя,
да не идем у арапска земя,
да не гледам девет арапчета,
арапчета, девет сирачета!
Дал й Господ чума и неволя,
че почина гиздава девойкя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013