|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Чер Арапин и болна мома жътварка
- Повей, повей, вятро,
вятро долненино, и-и-и,
вятро долненино,
вятро горненино,
та ми гласе развей,
гласе дур до гласе,
да ме мама чуе,
на коя съм връя,
на голяма нива,
нива чорбаджийска,
на широка поста,
на дълга престава.
Че си мама мисли,
дали поста режа,
или края обирам,
или среда бия.
Нито поста режа,
ами болна лежа -
под глога, до слога,
чер арапин ме варди,
с кърпа сянка прави,
с брада ми вода дава
и си Бога моли:
"Оздрави, Боже, Рада,
да се двама вземем!"
Рада Бога моли:
"Умори ме, Боже мой,
чер арапин мразя
в пътя да го срещна,
камо да го водя!"
Брестовец, Плевенско; жътварска - по обяд (Архив-ИМ-БАН <http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=294>
04.02.2013); поста - място, където жънат; престава - част от нивата.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|