* * *

Чер Арапин и болна мома жътварка

Радка през гора вървеше,
хайдушки байрак носеше
и си на ветря думаше:
- Повей, ветрьо, повей,
та ми глас разнеси,
от море до море,
от нива до ливади,
да ме чуе мама,
мама от нивата,
тати от ливади,
че ще рече мама:
- Туй е наша Рада,
дали жътва жъне,
дали чакъм реже,
дали край обира?
Нито чакъм реже,
нито край обира -
на хайдушка дружина,
байрак си развява.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013