|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Чер Арапин и болна мома жътварка
Полегнала бегова белия,
полегнала през широко поле,
полегнала бегу воз дувари,
край опира бегу по пенджери,
жито пада бегу по възглаве,
няма кой белия да жъне.
Събра бего пет села гария,
пет гария и пет негария.
Поболя се мома у гария,
няма кой момата да гледа,
най я гледат до три арапкини.
Първа стои, та й сянка прави,
втора стои, та й вода дава,
трета стои, та се Богу моли:
- Дай, Боже, на момата здраве,
да полежи и да се оправи,
да я водим у арапска земя,
да я учим арапски да дума,
да я учим арапски да ходи.
А мома се още толкоз моли:
- Дай ми, Боже, още толкоз болест,
до полежа и да умра,
да не ходя у арапска земя!
Батулия, Свогенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|