|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Цар иска Славка (слуга) да му попее
Паша на Славка думаше:
- Я, запей, Славке, запей ми,
от едно гърло два гласа,
от едни уста - две думи.
- Не мога, пашо, да пея,
много съм тъжна й кахърна,
заправила съм манастир
със дванайсет кубета,
не мога да го довърша,
не ми достигат парите.
- Запей ми, Славке, не тъжи,
аз ще го, Славке, довърша,
ще го довърша, направя
с позлатени кубета,
с позлатени кубета,
с посребрени камбани,
сал едно искам от тебе -
да станеш моя ханъма,
на висок чардак да стоиш,
жълти жълтици да нижеш.
Завет, Исперихско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|