* * *

Цар иска Славка (слуга) да му попее

Царя на Славка думаше:
- Я викни, Славке, та запей
из едно гърло два гласа,
из едни уста две думи!
Славка на царят думаше:
- Не мога, царю, да викна,
да викна, царьо, да пея,
че съм си, царьо, кахърна,
кахърна, царьо, грижовна,
че си, бе царьо, заправих,
в нашето село черкови,
във Света гора манастир,
в равно поле по кладенец.
Пари ми, царьо, не стигат
черкови да си направя,
черкови и манастири,
и в равно поле кладенец.
Царя на Славка пак дума:
- Я викни, Славке, та запей!
Ако ти пари не стигат,
пари ще, Славке, да дойдам,
черкови да си доправиш,
черкови и манастири
и в равно поле кладенец.
Само ми викни, та запей -
из едно гърло два гласа,
из едни уста две думи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013