|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Цар иска Славка (слуга) да му попее
Царю си Славки думаше:
- Викни ми, Славко, попей ми
със твойта уста сребърна,
със твойто гърло - два гласа!
Славка си царюм думаше:
- Не мога, царю, не могам
да викна, да ти попея
със мойта уста сребърна,
със мойто гърло - два гласа,
че имам тъга голяма -
манастир съм закачила,
манастир - Свети Костадин,
та ми азната не стига.
Царю си Славки думаше:
- Аз ки те града награда
да си манастир доградиш,
манастир Свети Костадин!
Славка си царюм думаше:
- Ки викна, царю, ки викна,
ки викна да ти запеея
със мойта уста сребърна,
със мойто гърло - два гласа.
Викнала Славка, запяла,
та се събрали, събрали
от села, от кадалъци
селяни и чорбаджии
да слушат Славка да пее.
Славка си песня пееше
и дребни сълзи ронеше.
Терновка, Николаевска област - Украйна; на субат (Цветко, Сергей.
Български народни песни от Украйна и Крим. /Състав. Зоя Барболова. С., 2005, №
100).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|