|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Цар иска Славка (слуга) да му попее
- Попей ми, слуго, попей ми,
повесели ми гостьето,
да ми е гостье весело,
да ми е софра весела,
да ни е сладко ручание,
да ни е пивко пиене!
Слуга си му казуе:
- Не мога, цару честити,
тежка е грижа на мене!
Девет съм църкви заградил,
ни една не съм доградил,
та ми кересте не стига
църквите да си доградим.
- Попей ми, слуго, попей ми,
я че ти, слуго, помогнем!
- Не можем, цару честити,
тежка е грижа на мене!
Девет кладенци заправих,
ни един не съм доправил.
И там ми, цару, не стигат
девет мермере каменье.
- Попей ми, слуго, попей ми,
повесели ми гостьето,
да ми е гостье весело,
да ми е софра весела,
да ни е сладко ручание,
да ни е пивко пиенье,
я че ти, слуго, помогнем!
- Не можем, цару честити,
тежка е грижа на мене!
Девет съм моста заградил
се от мермеро камене,
ни един не съм доградил;
па ми каменье не стигат
мостеве да си доградим.
- Попей ми слуго, попей ми,
повесели ми гостьето,
да ми е гостье весело,
да ми е софра весела,
да ни е сладко ручание,
да ни е пивко пиенье,
я че ти, слуго, помогнем!
Тогай го слуга послуша,
като си викна, запея,
на тия царски трапези,
всичко се гостье почуди,
че с ясни гласи запея.
Всичко се гостье весели,
та им е софра весела,
та им е пивко пиенье
и им е сладко ручание.
Тогай му царо помогна,
девет му църкви догради
и девет мости над вода,
все със мермере камене,
и девет студни кладенци.
София, кв. Връбница (СбНУ 43/1942, № 165 - "Цар и слугата
му").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|