* * *

Цар иска Славка (слуга) да му попее

- Попей ми, слуго, попей ми,
повесели ми гостето!
- Не мога, царю честити!
Първа е грижа на мене...
Я съм заградил, заградил
черкови и манастире
с по дванайсе кубета -
на секо кубе камбало,
а на камбало и сокле,
все със бесцано каменье
и със темняно коренье -
камбала да ми, бре, дръннат
и соклета да ми, бре, писнат,
та да се чуе, цару ле,
та да се чуе в рай божи -
на кересте ми не стига,
не стига злато неляно!
- Попей ми, слуго, попей ми,
повесели ми гостето!
Я ща ти займа кересте,
кересте злато неляно,
черкови да си доградиш,
черкови и манастире.
- Не мога, цару, честити!
Втора е грижа на мене...
Я съм заградил, заградил,
заградил до два мостове
на тихи бели Дунава -
се със бесцано каменье
и със темняно коренье,
сиромаси да минуват -
на кересте ми не стига,
не стига злато неляно!
- Попей ми, слуго, попей ми,
повесели ми гостето!
Я ща ти займа кересте,
кересте злато неляно,
мостове да си доградиш.
- Не мога, цару честити!
Трета е грижа на мене...
Годил сам, цару, брата си
през бели Дунав във Влашко
за Милка, цару, влахинка -
на ми си немам сватове,
невеста да си доведа!
- Попей ми, слуго, попей ми,
повесели ми гостето!
Я ща ти займа сватове,
невеста да си доведеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013