|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Цар иска Славка (слуга) да му попее
Заправи Славка манастир,
Славке, ле, моме хубава,
голям манастир заправи -
сама му й колци сякала,
сама му й дъски бичила.
Прави го Славка три години,
а че го Славка направи.
Царя на Славка думаше:
- Я запей, Славке, та попей
от едно гърло два гласа,
от един език две думи.
Славка на царя думаше:
- Царю ле, господарю ле,
не мога, царю, да пея.
Аз имам либе хайдутин,
то ще ме, царю, зачуе,
по гласа ще ме познае,
право при назе ще дойде -
тебе ще глава отреже,
пък мене с него ще вземе,
млада робиня да стана.
Недялско, Ямболско; на собат (СбНУ 61/2001, № 9 - "Славка
не смее де запее от либе хайдутин").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|