* * *

Цар иска Славка (слуга) да му попее

Царя на Славка думаше:
- Я викни, Славке, та запей,
от едно гърло два гласа,
от един език две думи!
Славка на царя думаше:
- Не мога, царю, да викна
от един език две думи,
от едно гърло два гласа,
защото съм тъжна и кахърна,
тежка ми е тъга паднала,
много съм, царю, отчаяна -
аз имам братец по-малък,
те са със татко в затвора,
а първо любе Никола,
то е на веки в зандани!
Царя на Славка пак дума:
- Я викни, Славке, та запей
от едно гърло два гласа,
от един език две думи,
софрата да ми овеселиш
и около софрата гостите,
ти ще весела да бъдеш,
весела, още щастлива,
аз ще ти, Славке, помогна!
Тогаз се Славка провикна,
викнала Славка, запяла
от едно гърло два гласа,
от един език две думи,
царюва софра овесели,
царюви гости разтъжи
и сам се царя нажали.
Веднага заповед издаде -
татка й, бре, брата й,
веднага да ги освободят;
втора заповед издаде -
първо й любе Никола,
веднага да го обесят;
трета заповед издаде -
Славка царица да стане,
златна корона ще носи,
и ситен-дребен маргарит.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013